Камарата на архитектите в България (КАБ) предлага отпадане на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и замяната му с два нови нормативни акта – Закон за устройственото планиране (ЗУП) и Закон за инвестиционното проектиране и строителство (ЗИПС).
“ЗУТ е морално остарял, претърпял е 76 поправки за 16 години, изчерпал е възможностите за ревизии и с всяка промяна проблемите сякаш се задълбочават. Затова предлагаме ЗУТ да бъде разделен на две части. Законът за устройствено планиране ще третира всички градоустройствени правила, вкл. разделянето на града на отделни зони. А Законът за инвестиционното проектиране и строителство ще дефинира ясни и точни правила за строителство на сгради и съоръжения”, заяви арх. Борислав Игнатов, председател на УС на КАБ. И добави, че крайната цел е намаляване на административната тежест и превръщането на България в привлекателно място за инвестиции, като се приложат добрите европейски практики.
“ЗУТ е със сгрешена философия. Конструиран е на принципите на съветското законодателство, а не на европейското. Инвестиционният проект сега се подлага на серия почти безкрайни съгласувателни процедури”, обяви арх. Петър Киряков, член на УС на КАБ и председател на РК-Стара Загора.
Арх. Юлия Железова, член на УС на КАБ, добави: “ЗУТ е дефектен, болен и не се нуждае от лечение, а от тотална замяна”.
В КАБ са установили следните основни проблеми в ЗУТ:
– изискване на прекалено много документи, които с нищо не допринасят за крайния резултат на строителството. Документите за издаване на разрешение за строеж на къща в България са 178, изисквани в три екземпляра, буквално един кашон от папки. За сравнение – в Германия са 19 документа, повечето попълнени на готови бланки;
– действащ принцип на “мълчаливия отказ”, който спира инвестиционни намерения. Предложението е да се въведе института на “мълчаливото съгласие”;
– противоречиви правила и остарели приоритети – обръща се внимание на маловажни неща, а големите, принципни теми се подминават;
– размиване на отговорностите, водещо до недобросъвестни практики;
– разрешителен характер: всичко, което не е изрично разрешено, е забранено. Правилният подход е точно обратният: да се опише какво не може да се нарушава при проектирането и строителните дейности, а всичко останало да е разрешено.
“Неясните правила и субективизмът спират големи и малки възложители. Има фирми, които отказват да инвестират в България заради сложността и неяснотата на процедурите. Това важи особено за големи корпорации с ясни бюджетни планове. Когато не знаят кога ще получат разрешение за строеж, това е голям проблем”, коментира арх. Борислав Игнатов. По думите му множеството предварителни съгласувания в момента водят до лош краен резултат. Затова навсякъде изникват обекти, които не отговарят на нормите, но документално изглеждат добре – в малки и големи градове, по Черноморието и в защитени местности.
Председателят на КАБ обърна внимание и на друг проблем: нерядко се изработват много подробни и детайлни проекти, които след това не се реализират. Строителят и инвеститорът правят промени в хода на реализацията на обекта и крайният резултат е коренно различен, дори неузнаваем спрямо първоначалния замисъл.
Ето други конкретни предложения на камарата:
– в новото законодателство да има пропорционалност според риска, който носи дадена сграда, и броя обитатели. В момента процедурата за получаване на разрешение за строеж е една и съща за малка къща и за летище;
– да се въведе електронна система за издаване на разрешителни за строеж. Всеки собственик ще може да подава документите от компютър вкъщи или от офиса. Така ще се намалят сроковете и таксите за хората, тъй като многократно ще се вдигне ефикасността на работата. В Македония такава система е въведена през 2014 г. – за 7 месеца срещу 200 000 евро – и благодарение на това се намалява в пъти административната тежест. За да не натоварва държавата, КАБ дори е готова да разработи такава система по примера на Нотариалната камара;
– добрата практика в Европа е цялата отговорност за готовата сграда да се носи от проектанта и строителя. КАБ предлага именно проектантът и строителят да носят отговорността и съответно застраховките да покриват рисковете от тяхната дейност. По този начин възложителят няма да бъде ощетен при евентуални дефекти или грешки. А общините вече няма да поемат чужда отговорност като проверят и одобряват проектите, а само ще регистрират оценките за съответствие, като ги съгласуват с градоустройството. Така ДНСК ще влезе в истинската си роля на строителна полиция за борба с незаконното строителство. Това ще скъси сроковете за процедиране и ще намали административния товар за всички участници в процеса.
Източник: Градът.бг
